Шизоидна личност
Откъс от книгата на проф. д-р Георги Ончев "Личностовата абнормност в клиничната практика", стр. 79-81
"По-леките варианти на шизоидната абнормност се представят с малка изразност, отдръпнатост от социални контакти, самотност и срамежливост. Често тези личности се възприемат от другите като мимозни: своеобразно съчетание от крехкост, такт, потайност и свенливост. Истинският срам, по същество социално чувство, е по-присъщ обаче на тревожните личности. Тревожните изпитват неувереност от общуване, докато шизоидните нямат нужда от него. Излъчването им е дискретно и деликатно, а в определени социални обстоятелства чертите им биха могли да им осигурят частично предимство. Класическият пример е кабинетният учен, който задълго може да се изолира и да се посвети на заниманията си, без особена нужда от разнообразие, емоции или еротика.
По-тежката шизоидна абнормност се характеризира с емоционална студенина и недостъпност. Шизоидният индивид рядко допуска друг до преживяванията си, а когато го прави, ги разкрива единствено на интелектуално ниво. Интуитивността и вживяването са му чужди, а чрез поведението и облика си не допуска чужда интуитивност и опити за вживяване. За него е по принцип необичайно да показва чувства, особено по-бурни, а още по-необичайно е да участва в споделяне на чувства с други при радостни или тъжни поводи. Общуването за него е винаги неловко. Най-неуютно и непознато му е в компании, които нямат делова цел, а са отдадени единствено на удоволствието от съвместно бъбрене, угощение, клюкарстване, закачане, оплакване или веселие. В присъствие на други обикновено мълчи, движенията му са ъгловати и често не разчита онези неформални правила и негласни сигнали за поведение, които "дават тона" на човешките събирания. Способен е например да се държи изкуствено светски в долнопробно заведение или да разговаря за шах на погребение. Най-често обаче той е не толкова екстравагантен (което е по-присъщо на шизотипното ЛР*), колкото незабележим и дори безличен.
Отстрани съществуването му изглежда еднообразно. Шизоидният обикновено спазва един маршрут и рутина на поведение, които могат да са пословично предвидими (като разходките на Кант, по които съгражданите му сверявали часовниците си). Той пие алкохол рядко, а в компания на други - по изключение. Понякога може да има обръщане на ритъма на спане така, че да може да работи или да се разхожда нощем, когато повечето хора спят, а деня да прекарва в сън и така да избягва контакта с другите. Изискванията му обикновено са оскъдни и се задоволява с малко. Може да води спартански живот при интензивни интелектуални занимания. Хобитата му са самотни и са по-често абстрактни, отколкото удоволствени или практични. Мненията на другите не го интересуват истински: макар да не нарушава открито нормите като антисоциалния, той живее откъснато от тях, поради което е по същество асоциален. Функционирането му е белязано от самодостатъчност. Той е извън активния живот не поради протест, особени разбирания или прекалена тревожност, а поради липса на нагон за свързване.
Сексуалният интерес на шизоидните личности е слаб и най-често те не създават интимни връзки и бракове. Еротичното може да не отсъства съвсем от живота им, но, подобно на други аспекти от преживяванията им, да е предимно интроспективно и фантазмено. Общуване с нереални образи или пък с такива, които не налагат познанство, и по начин, невключващ непременно акта, им носи по-голямо удовлетворение. То ги спасява от необходимостта да доставят и да споделят (а не само да изпитват) удоволствие при секса с реален партньор. Сексуалността им понякога може да е даже изтънчена или импровизаторска (технологично), но никога особено бурна и с истинско ангажиране на чувства.
Ограничената изразност не означава, че вътрешният живот на шизоидната личност е беден. Кречмер оприличавал шизоида на римска вила, зад чиято сива фасада се вият оргии. Вътрешният им свят на фантазии нерядко е богат и интересен; поне за тях самите - по-интересен от реалния. Той обаче е с малка емоционална обагреност и рядко в него присъстват достоверни и плътни човешки образи. Фантазиите са предимно интелектуални и понякога чудати, като например подробности за живота на насекомите, за малко познати индиански племена, астрологични схеми, компютърна лингвистика или необичайни рекорди.
Независимо от названието, връзката на шизоидната абнормност с шизофренията не е сигурна - както това е доказано за шизотипното ЛР. Тези личности са по-застрашени от депресия, особено при стрес, когато резигнират и се отдръпват от света изцяло. При боледуване поведението им е неизискващо и съществува сериозен риск потребностите им да останат неразпознати."
*личностово разстройство