Карта на сайта Ново COVID-19 и психично здраве В медиите Контакти За мен

Начало > "Истината за психичните болести"

Истината за психичните болести

Истината за психичните болести - корица

Книгата съдържа информация, която може да бъде полезна както на психолози, лекари, социални работници, социални педагози и други помагащи професии, така също и на хора, които са търсили и ползват психиатрична помощ. На достъпен език и с подходящи примери са обяснени основни факти за психичните разстройства, разгледани през призмата на психоаналитичната теория.

ПОРЪЧАЙТЕ ОНЛАЙН КНИГАТА


Запишете час за консултация на тел. 0888 580 030


Прочетете един абзац от книгата за:

Паник атаки

Паническата атака е буря, която връхлита внезапно в тялото и разлюлява всички процеси в него – дишане, биене на сърцето, равновесие, сила в ръцете и краката. Всичко това – съпроводено със силен страх (от умиране, от полудяване или от загуба на контрол). И без никаква видима причина. В този момент, човек не може да мисли за нищо. Единици са тези, които въпреки паническите кризи продължават за там, за където са тръгнали. Местата, където е имало атаки, се запомнят с цел да се избягват в бъдеще – супермаркети, градски транспорт, голямо открито пространство. Обратно – има ситуации, които действат успокояващо – болници, присъствие на хора с бели престилки или на близки хора, собствения дом.
... още за паническото разстройство

Депресия

Освен психотична депресия, съществува депресивно състояние, което може да сполети невротика, когато преживява раздяла или загуба, или пък се е претоварил с работа и тревоги. Въпреки сходните белези – тъжно настроение, лоши мисли, липса на енергия, ниско самочувствие – в единия случай става дума за психоза с всички описани вече особености и последствия, а в другия – за нормална реакция на житейските събития, която може да се случи на всеки човек. Събитията, през които са преминали родителите и прародителите, дават отражение върху симптомите и боледуването на пациента. Като че ли най-силно това е изразено при депресията. В тези случаи откриваме тежка загуба или раздяла в ранното детство (или преживяна такава от родител), и всеки депресивен епизод е несъзнавано препращане към тази първа, непреработена тъга.
... още за депресията

Обсесивно-компулсивно разстройство

1) натрапливите (обсесивни) мисли са свързани с предполагаема опасност, че с действията или бездействието си ще предизвикате нещо лошо. Страхът обикновено е от замърсяване, заразяване, нарушаване на някакви правила, лош късмет.
2) натрапливите (компулсивни) действия, наречени още „ритуали“, са предназначени за поправяне на грешките и предотвратяване на лошите събития. Те обикновено са миене, чистене, повтаряне на някакво действие определен брой пъти, броене, проверки и подреждане.
3) съществува критичност към симптомите – човекът разбира тяхната абсурдност и знае, че те затрудняват ежедневието му, но не може да ги преодолее със собствени сили.
... още за обсесивно-компулсивното разстройство

Посттравматично стресово разстройство

Наивната представа за психоанализата е свързана с допускането, че като малък, човек е преживял една голяма психотравма, забравил е за нея (или не иска да каже какво му се е случило); след това се подлага на психоанализа, разказва всичко, олеква му и се освобождава от неврозата. В психоанализата, разбира се, е по съвсем друг начин. Но всъщност има хора, които са преживели „една голяма психотравма“ и тя е оставила голямо отражение върху тяхното психично здраве. Става дума, например, за премеждие от рода на катастрофа, наводнение, пожар, опит за убийство. За събитие, което предизвиква толкова силна реакция, че тя не може да бъде преработена психично. (Може да става дума и за поредица от събития със същия резултат – възбудата от тях е по-силна от способността на психиката да се справи с нея.) Основният начин, по който става видно това несправяне, е връщането по време на сън или в будно състояние, „като на кино“, на образ или представа от травматичната ситуация.

Нарцисизъм, любов, зависимост

"У всеки човек има здрав, първичен нарцисизъм, който е свързан с инстинкта за самосъхранение. Но у някои хора прави впечатление т.нар. вторичен нарцисизъм – любовта, която би трябвало да е инвестирана в други хора, се оттегля и се инвестира в Аза. Такива хора имат нужда да се хвалят, да имат привилегии, не понасят забележки, наричат себе си „чувствителни“. Това може да достигне до диагноза – „Нарцистична личност“. Те „трудно понасят остаряване, самота и болести.“ (Г. Ончев)

Хистерия

От всички хора, които познавате, най-вероятно принадлежащите в тази диагностична група са тези, които в най-голяма степен отричат съществуването на каквито и да било затруднения в своето битие. Някой може да има неприятности с началника, друг – да му тежи работата, трети да се кара с интимния партньор. Само не и хистерикът – на него всичко му е наред и той настоява на това, даже и когато му посочват очевидни проблеми. Тежката хистерия може да е причина началото на лечението да се окаже невъзможно – отхвърлят се всички предложения за разговор и се настоява на биологично лечение, най-добре в друга клиника (а не в психиатрична). Именно тази невъможност да се говори за нещо става причина за конверсията и така се стига до: Необяснимите телесни оплаквания Затова пък, хистерикът има проблеми със здравето и никой не може да разбере какви. В крайнте случаи се стига до припадъци, парализи, хистерична слепота и глухота. Това са действителни телесни симптоми. Те не са резултат от страх от определена болест, нито от някое осъзнато притеснение. И двете страни – лекари и пациенти, не допускат съществуването на толкова изразени болестни прояви само по психологични причини, и оттук протича взаимното им недоверие и неприязън. Истината за психичните болести - задна корица

Биполярно афективно разстройство

Психиатрията създава немалко недоразумения, поставяйки в една категория - „афективни разстройства”, всички състояния, при които има понижаване или повишаване на настроението. Ние ще опишем тук само манийно-депресивната психоза (МДП), а по-нататък ще дадем още пояснения за останалите значения на думите „депресия” и „Биполярно афективно разстройство”. При МДП потиснатостта или еуфорията достигат до крайни измерения, а заедно с настроението в същата посока се отклоняват и самочувствието, енергията, очакванията за бъдещето, близостта с хората.

Параноя

Основните емоции са гняв и страх, по характер човекът с налудно разстройство обикновено е упорит, неотстъпчив, борбен и праволинеен. В основата на налудната система, според проф. Темков , „лежи болестната преработка на реални жизнени събития и ситуации”. И все пак, параноята е психоза. Твърдо убеден в своята изкривена логика, параноикът остава в по-различен свят и не се вписва сред другите. Рядко е семеен, интимността му се получава трудно. Убеден е в своята непогрешимост и прехвърля вината върху околните. Сред причините за това състояние изпъква рано проваленото доверие в другия.

Шизофрения

Психозата има три основни степени , различаващи се по своята тежест и прогноза. Най-тежката степен е шизофренията. При нея има нарушение на несъзнавания образ на тялото като цялостно, отграничено от външния свят и желаещо. Много от симптомите са свързани с объркване по въпроса кое идва от собствения организъм, и кое – от средата (напр. гласове, мисли, принуда за някакво действие). Съпротивата към лечението е най-силна, а без него протичането може да бъде катастрофално. Функционирането е най-ниско – трудовата заетост е възможна, но по-скоро по изключение или на защитено работно място.
... още за шизофренията

ПОРЪЧАЙТЕ ОНЛАЙН



Запишете час за консултация на тел. 0888 580 030



горе