Начало > Психични разстройства > Тревожни състояния > Обсесивно-компулсивно разстройство (натраплива невроза)
F42 Обсесивно-компулсивно разстройство
(според МКБ-10)
Най-съществената характеристика на този вид разстройства са повтарящи се натрапливи мисли или действия. (За краткост терминът “натрапливости” ще бъде използван по-нататък на мястото на “обсесивно-компулсивно”, когато се отнася за симптомите). Натрапливите мисли са представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието отново и отново в стереотипна форма. Те са почти неизменно мъчителни (защото са насилствени или неприлични, или просто защото се възприемат като безсмислени) и обикновено пациентът се опитва безуспешно да им се противопостави. Те се възприемат като собствени мисли, дори и да са нежелани и често неприятни. Натрапливите действия или ритуали са повтарящо се стереотипно поведение. Те не са удоволствени по своята същност, нито пък водят до изпълнението на полезни по същество задачи. Често пациентът ги разглежда като предпазващи го от някое обективно малко вероятно събитие, причиняващо му вреда, или с което той застрашава околните. Обикновено, макар и не винаги, това поведение се възприема от самия пациент като безсмислено или безплодно и той прави повтарящи се опити да му се противопостави; при случаи с голяма давност съпротивата може да бъде минимална. Често са налице вегетативни признаци на тревожност, но могат да се наблюдават и неприятни усещания за вътрешна или психична напрегнатост, без явни признаци на вегетативна възбуда. Съществува тясна връзка между натрапливите симптоми, особено натрапливите мисли и депресията. Пациентите с обсесивно-компулсивно разстройство често имат депресивни симптоми, а пациентите, страдащи от рекурентно депресивно разстройство (F33), могат да развият натрапливи мисли по време на депресивните епизоди. И в двата случая повишаването или намаляването на тежестта на депресивните симптоми обикновено са свързани с паралелна промяна в тежестта на натрапливите симптоми.
Обсесивно-компулсивното разстройство е еднакво разпространено сред мъжете и жените: често се срещат изразени ананкастни черти у предразположената личност. Началото на заболяването е обикновено в детството или в ранната зрялост. Ходът на протичане е променлив и може да хронифицира при отсъствие на значими депресивни симптоми.
Диагностични указания
За да бъде поставена със сигурност тази диагноза, натрапливите симптоми или компулсивните действия или и двата вида разстройства трябва да са налице през повечето дни на поне две седмици и да са източник на дистрес или да влияят върху поведението. Натрапливите симптоми трябва да имат следната характеристика:(1) трябва да бъдат възприемани като собствени мисли и импулси на индивида;
(2) трябва да има поне една мисъл или действие, на които индивидът все още оказва съпротива без ефект, въпреки че могат да съществуват и други, срещу които пациентът да не оказва вече съпротива;
(3) мислите или осъществяването на действието не трябва сами по себе си да доставят удоволствие (самото намаляване на напрежението или тревожността не се приема като удоволствено в този смисъл);
(4) мислите, образите или импулсите трябва да бъдат неприятно повтарящи се. Включва: обсесивно-компулсивна невроза; натраплива незроза; ананкастна невроза.
Диференциалната диагноза между натрапливото разстройство и депресивното може да бъде трудна, защото тези два вида симптоми твърде често се срещат заедно. В острия стадий на заболяването трябва да бъде давано предпочитание на това заболяване, чиито симптоми са се развили първи; когато са налице едновременно и двата симптомокомплекса, изразени в еднаква степен, най-добре е да се определи депресията като първична. В хронични случаи трябва да бъде предпочетено това разстройство, чиито симптоми обикновено са налице при отсъствие на симптомите на другото разстройство.
Отделни пристъпи на паника или леко изразени фобийни симптоми не са пречка за диагнозата. Все пак, натрапливите симптоми, развиващи се в хода на шизофренията, при синдрома на Tourette, или при органичните психични разстройства, трябва да бъдат разглеждани като част от тези състояния.
Въпреки, че натрапливите мисли и натрапливите действия обикновено съществуват едновременно, полезно е да се определи кое преобладава при конкретния пациент, тъй като е възможно те да се влияят по различен начин от лечението.
F42.0 С преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвкванияТе могат да приемат формата на представи, образи или импулси за действие. Те са много разнообразни по съдържание, но почти винаги мъчителни за пациента. Една жена може да бъде измъчвана например от страха, че няма да може да преодолее импулса си да убие детето, което обича, или от нецензурни, богохулни представи, преживяващи се като чужди на Аза. Понякога идеите са съвършено безплодни и водят до безкрайно и квази-философско обсъждане на безпочвени алтернативи. Тази нерешителност при разглеждане на алтернативи е важен елемент в много други натрапливи преживявания и често е свързана с неспособност да се вземат обикновени, но необходими решения във всекидневния живот.
Взаимовръзката между умствените предъвквания и депресията е особено тясна; диагнозата обсесивно-компулсивно разстройство трябва да бъде предпочетена само тогава, когато преживяванията нарастват или персистират в отсъствието на депресивен синдром.
F42.1 С преобладаване на компулсивни действия (натрапливи ритуали)
Повечето компулсивни действия са свързани с очистване (особено миене на ръце); повтарящо се проверяване, с цел уверение, че потенциално опасна ситуация е била предотвратена; или ред и спретнатост. В основата на манифестираното поведение се крие страхът да не бъде причинена опасност за някого от лицето или то да не бъде изправено пред опасност и ритуалното действие е безрезултатен или символичен опит да се предотврати тази опасност. Компулсивните ритуални действия могат да заемат по-голямата част от времето на деня и понякога са свързани с подчертана нерешителност и бавност. Срещат се еднакво и при двата пола, но ритуалите миене на ръце са по-характерни за жените, а бавността без повторение при мъжете.
Компулсивните ритуални действия са по-малко свързани с депресия, отколкото натрапливите мисли и са по-лесно податливи на поведенческа терапия.
F42.2 Смесени натрапливи мисли и действия
Повечето пациенти с натрапливости имат елементи както на натрапливи мисли, така и на компулсивно поведение. Тази подкатегория трябва да бъде използвана, ако двата симптома са еднакво изявени, както е при повечето случаи, но е от полза да се посочи само единия, ако е ясно очертан, тъй като натрапливите мисли и действия се повлияват различно при различните видове лечение.
Прочетете откъс от "Тотем и табу" на Зигмунд Фройд.