Начало > Консултация > Депресия > Интервю за депресията

Не се "лекувайте" с алкохол и успокоителни!

- Г-жо Божкова, депресията болестно състояние ли е?

- Психично разстройство е най-точната дума, определяща депресията. Наименованието психична болест вече се избягва в международната класификация. Депресивни състояния и проявления може да има всеки нормален човек, като реакция на житейски събития, например загуба на работа, на близък човек.

- По какво да познаем депресията, какви са нейните признаци?

- Това са лесна уморяемост, мрачни мисли, лошо настроение, липса на енергия, телесна болка, промяна в апетита и съня, недоволство от работата или от хората, с които живеем. Обхваща ни една несигурност, очакваме да ни се случи нещо лошо. Виждаме нещата в по-тъмни краски, отколкото са в действителност.

- Можем ли да предотвратим депресията, да я избегенем?

- Едно от нещата, които човек може да направи, е да изследва себе си, да опознае по-добре емоциите си, да говори за проблемите си. Депресията е свързана с премълчаването им.

- Кои са причините, които довеждат до депресия?


- Причините не са изследвани напълно. При някои хора има биологични предразположения за възникването й. Има и сезонни депресии и такива, които вече споменах, предизвикани от претоварване, раздяла, загуба.

- Можем ли да наречем есента типично депресивен сезон?

- Можем да я наречем, въпреки че сезонната депресия е свързана със светлината, която е най-малко през зимата. Дните стават по-къси, а има и психологическият ефект от това, че идва краят на лятото, на ваканцията. Предстоящата зима ни плаши. Затова депресиите зачестяват през есента.

- Могат ли депресивните състояния да доведат до по-сериозно заболяване?

- Не бих казала. Но те могат да доведат до загуба на интерес към всичко в живота – семейството, работата, приятелите. Понякога човек не може да стане от леглото, не иска да върши нищо. Това от своя страна води до отчаяние, до чувство на безизходица, до риск от самоубийство.

- Кои хора най-често стават жертва на депресията?

- Тези, които имат биологичното предразположение. Също и хората, които са по-затворени, с желание да се изолират, да премълчават, да отричат проблема и да отказват да вземат мерки.

- Може ли да се направи статистика какъв процент от хората изпадат в депресия?

- Едва ли, защото понятието депресия е много широко и зависи какви са критериите. Бих казала, че има различни степени на депресивни състояния - по-леки, които се срещат при всеки, и по-тежки, в които човек е убеден, например, че е неизлечимо болен, че е виновен за нещо страшно, а това не отговаря на истината.

- Младото поколение, което живее в един сложен свят, и няма ясно изразени критерии за ценности, застрашено ли е от депресии?

- Изключително застрашено е от липсата на ценности както в обществото, така и в семейството. При юноша, изпаднал в депресия, е характерна агресивната проява. Агресията по природа е заложена у всеки човек, но в същото време тя се използва и като защитна реакция. Характерно за ценностите на сегашното общество е да търси бързо задоволяване на потребностите и желанията. Присъщо е на днешната култура да се предоставят бързи решения, бързи отговори на проблемите, да се говори прекалено оптимистично. Всичко това води до разочарование, а то е предпоставка за депресия. Това, което непрекъснато струи от телевизията – реклами за бързо и лесно предоставяне на решения за всеки проблем, води до принизяване на човешките желания, до нереални илюзии. Да вземем например така наречената шопинг терапия, която всъщност е по-скоро болест, отколкото терапия. Всичко това води до бързо получаване на удоволствие и е последвано от разочарование. И обратно – поставянето на по-високи цели, насочването на желанията към по-важни неща, които изискват инвестиране на усилия, води до една по-друга нагласа, удовлетвореност от преодоляване на трудностите.

- Научи ли се българинът да търси помощ от психолог или психоаналитик при възникването на такъв тип проблеми? Склонен ли е да се довери?

- Психоаналитици в България има малко, но все пак има. Някои са в процес на обучение, защото тези специалисти минават първо през лична анализа в ролята на пациент за няколко години. Това е свързано с работата им, с изучаването на себе си, а оттук и на хората, на които помагат. У българина вече има зряло отношение към собствените психични проблеми. Но то се бори с предразсъдъка - да не съм луд, да ходя на психолог. И тъй като отстрани се вижда по-лесно, има един стремеж да се изпрати някой друг при специалист – Можете ли да прегледате или да излекувате жена ми, мъжа ми, шефа, колегата или съседа, например. Следващата крачка е: може ли да лекувате мен?
- Кои по-често търсят помощ – мъжете или жените?

- Жените. Мъжете оставят посещението си при нас в по-краен случай.

- Какъв съвет бихте дали на една млада жена, която е в активна възраст, и една сутрин се събужда и разбира, че не желае да стане от леглото, гледа в една точка и не желае да прави нищо?

- Всеки случай е индивидуален. Мога да дам обаче универсални препоръки какво не бива да се прави – на първо място, никога не казвайте това няма значение, няма да обръщам внимание, трябва ми само спокойствие, не трябва да мисля за лоши неща. Това не върши работа. Не се “лекувайте” с алкохол и успокоителни.

- Трябва ли да се потърсят причините?

- Да, макар че причините се изследват трудно. В психотерапията е необходимо е да се говори много, да се мисли, за да доведе тя до необходимия резултат.

- Има ли спасение от депресията?

- Психиатрите предписват лекарства, психолозите използват различни методи, психоаналитиците изслушват и изследват причините до тяхното отпадане. Приятел може да предложи добра идея за разтоварване от стреса и за приятно занимание. Има голямо значение вниманието, което сами си обръщаме, времето, което прекарваме навън, да балансираме времето за работа и разтоварване, да спортуваме. Нека никой не се заблуждава обаче, че нещо, което прави насила, ще го изкара от депресията.

- Могат ли близките на човек, изпаднал в депресия, да му помогнат по някакъв начин?

- Могат да му помогнат с добро отношение. Понякога биха помогнали, ако го оставят на мира. Що се отнася обаче до психологичната помощ, тя може да бъде дадена само от специалист. Доверието, което даваш на психолога или психоаналитика, е различно от доверието в приятел или близък човек.



Интервю на Роси Одринска,
в. "Лична драма", 13 - 19.ХІ.2007 г.
F32 Депресивен епизод

При типични епизоди от описаните по-долу три форми - лека (F32.0), умерена (F32.1) или тежка (F32.2 и .3) - лицето страда от понижено настроение, загуба на интереси и на способността за изживяване на радост или удоволствие, както и намаление на енергията, водещо до повишена уморяемост и спад на активността. Често се наблюдава силна умора след минимално усилие. Други чести симптоми са:

(1) нарушенията в концентрацията и вниманието,

(2) понижената самооценка и себенеувереността,

(3) идеите за виновност и безполезност (дори при лек епизод),

(4) равнодушното или песимистично възприемане на бъдещето,

(5) мислите или действията за себеувреждане или самоубийство,

(6) нарушеният сън,

(7) пониженият апетит.

Пониженото настроение варира слабо от ден на ден, обикновено не се влияе от обстоятелствата, но при това показва характерни денонощни колебания. Както при манийните епизоди, клиничната картина показва подчертани индивидуални различия и атипичните картини са особено чести в юношеството. В някои случаи тревожността, дистресът и двигателната ажитираност могат да бъдат по-подчертани от потиснатостта, а промяната в настроението може да е маскирана от прибавени признаци като раздразнителност, прекомерна консумация на алкохол, хистрионно поведение, изостряне на съществуващи от преди фобийни и натрапливи симптоми или от хипохондрична самовглъбеност. Обикновено се изисква продължителност от поне две седмици за всяка от трите степени на тежест, но използването и на по-кратки периоди за поставяне на диагнозата може да бъде обосновано, ако симптомите са необичайно тежки и с бързо развитие.

Някои от горните симптоми могат да бъдат подчертани и да придобият характерни черти, за които често се смята, че имат особено клинично значение. Най-типични примери за тези "соматични" симптоми са: (1) загуба на интерес или удоволствие от дейности, които нормално носят удоволствие; (2) липса на емоционална реакция към обичайно приятни среда и събития; (3) събуждане сутрин два или повече часа преди обичайното време; (4) по-изразена потиснатост сутрин; (5) обективни данни за сигурна психомоторна забавеност или ажитираност (описвана от околните); (6) подчертана загуба на апетит; (7) загуба на тегло (често дефинирана като 5% или повече от телесното тегло за последния месец); (8) подчертана загуба на либидо. Този соматичен синдром обикновено не се приема за наличен, ако не се установяват със сигурност около четири от горните симптоми.