Начало > Консултация > Депресия

Две интервюта на тема "Депресия":


Есента носи депресия на всеки десети

Георги Караманев, в. "24 часа", 19 октомври 2007 г.

"Читателю, но аз обичам есента", казва Пушкин за своя любим сезон. И той, както и много други поети, предпочита именно времето, когато листата на дърветата падат, заради скритата меланхолия в нея. За много други хора обаче сезонът носи потиснатост, ранното стъмване разваля настроението, постоянните дъждове ги натъжават.

Есенната депресия е една от разновидностите на това често срещано психично разстройство, казва Елка Божкова, психолог в столичната Александровска болница. Установено е, че намаляването на слънчевата светлина влияе на психиката. Това явление не се среща близо до Екватора - до около 30 градуса северна и южна ширина. В Скандинавските страни страдат около 20% от хората. Както е и логично да бъде, ние сме по средата - в умерените ширини засегнатите са около 10%.

Никой не е застрахован срещу проблема. Депресията се разпознава по нарушения в съня, в апетита, лошо настроение, безпричинна тъга, мисли за безперспективност и отчаяние.

Понякога засегнатите усещат и телесни симптоми -
често многобройни изследвания на дадено оплакване не показват нищо и хората подценяват проблема с традиционното оправдание "Всичко идва от нерви". Тогава са склонни да обвиняват лекарите в некомпетентност, забравяйки за отражението на психичните конфликти в тялото.



Не се "лекувайте" с алкохол и успокоителни!

- Г-жо Божкова, депресията болестно състояние ли е?
- Психично разстройство е най-точната дума, определяща депресията. Наименованието психична болест вече се избягва в международната класификация. Депресивни състояния и проявления може да има всеки нормален човек, като реакция на житейски събития, например загуба на работа, на близък човек.
- По какво да познаем депресията, какви са нейните признаци?
- Това са лесна уморяемост, мрачни мисли, лошо настроение, липса на енергия, телесна болка, промяна в апетита и съня, недоволство от работата или от хората, с които живеем. Обхваща ни една несигурност, очакваме да ни се случи нещо лошо. Виждаме нещата в по-тъмни краски, отколкото са в действителност.
- Можем ли да предотвратим депресията, да я избегенем?
- Едно от нещата, които човек може да направи, е да изследва себе си, да опознае по-добре емоциите си, да говори за проблемите си. Депресията е свързана с премълчаването им.
- Кои са причините, които довеждат до депресия?




Ако искате да разберетe повече, може да се включите в обучение на тема "Депресия и биполярно разстройство".
F32 Депресивен епизод

При типични епизоди от описаните по-долу три форми - лека (F32.0), умерена (F32.1) или тежка (F32.2 и .3) - лицето страда от понижено настроение, загуба на интереси и на способността за изживяване на радост или удоволствие, както и намаление на енергията, водещо до повишена уморяемост и спад на активността. Често се наблюдава силна умора след минимално усилие. Други чести симптоми са:

(1) нарушенията в концентрацията и вниманието,

(2) понижената самооценка и себенеувереността,

(3) идеите за виновност и безполезност (дори при лек епизод),

(4) равнодушното или песимистично възприемане на бъдещето,

(5) мислите или действията за себеувреждане или самоубийство,

(6) нарушеният сън,

(7) пониженият апетит.

Пониженото настроение варира слабо от ден на ден, обикновено не се влияе от обстоятелствата, но при това показва характерни денонощни колебания. Както при манийните епизоди, клиничната картина показва подчертани индивидуални различия и атипичните картини са особено чести в юношеството. В някои случаи тревожността, дистресът и двигателната ажитираност могат да бъдат по-подчертани от потиснатостта, а промяната в настроението може да е маскирана от прибавени признаци като раздразнителност, прекомерна консумация на алкохол, хистрионно поведение, изостряне на съществуващи от преди фобийни и натрапливи симптоми или от хипохондрична самовглъбеност. Обикновено се изисква продължителност от поне две седмици за всяка от трите степени на тежест, но използването и на по-кратки периоди за поставяне на диагнозата може да бъде обосновано, ако симптомите са необичайно тежки и с бързо развитие.

Някои от горните симптоми могат да бъдат подчертани и да придобият характерни черти, за които често се смята, че имат особено клинично значение. Най-типични примери за тези "соматични" симптоми са: (1) загуба на интерес или удоволствие от дейности, които нормално носят удоволствие; (2) липса на емоционална реакция към обичайно приятни среда и събития; (3) събуждане сутрин два или повече часа преди обичайното време; (4) по-изразена потиснатост сутрин; (5) обективни данни за сигурна психомоторна забавеност или ажитираност (описвана от околните); (6) подчертана загуба на апетит; (7) загуба на тегло (често дефинирана като 5% или повече от телесното тегло за последния месец); (8) подчертана загуба на либидо. Този соматичен синдром обикновено не се приема за наличен, ако не се установяват със сигурност около четири от горните симптоми.