Как се отразяват пандемията и мерките срещу нея
на психичното ни здраве?
(Размисли, породени от участието ми в "Алтернативата" с Генка Шикерова по TV1 на 13.11.2020г.)
Краткият отговор е: на всеки - различно. Освен, че сме в различна степен „млади и здрави”, някои повече, други - по-малко, ние сме предразположени към различни психични разстройства (или телесни болести), които могат да се проявят с различна интензивност в тежка травмираща ситуация като сегашната.
Едни са интроверти и мислители, други са непостоянни веселяци, трети - подозрителни и недоверчиви, четвърти - объркани и уязвими, пети - драматизират и обичат да са център на внимание, и т.н. Не можем да очакваме еднакво (или еднакво силно) отклонение у хората, когато са сполетяни от една и съща беда.
Кои са най-честите реакции?
Всеки от нас може да разгърне (или само да загатне) някое от често срещаните тревожни разстройства:
Паническо разстройство
При паническата атака усещаме телесни симптоми (сърцебиене, треперене, задух и др.) и силен страх от умиране или полудяване. Тя е породена от несъзнавана заплаха, за която човек не си дава сметка в момента на кризата.
Когато съществуват поне две силни, несъмнени заплахи за всеки от нас - вирусът и икономическата катастрофа, при преекспонирането им и комуникационния подход на управляващите - чрез заплахи, е естествено тревожността у хората и честотата на паническите атаки да се увеличават.
Повече за паническото разстройство може да прочетете тук.
Дисоциативни [конверсионни] разстройства,
известни в миналото като хистерия. Наричана още "великата имитаторка". Пристъпите ѝ могат да наподобяват симптомите на всяка болест, за която имаме информация, включително и несъзнавано. По времето на Фройд хистерията е протичала с припадъци (неотличими от епилепсия) или парализи, в последните десетилетия прилича най-често на инфаркт или инсулт, а през тази година, разбира се, включва и задух. Тези симптоми се наричат "конверсионни", а "дисоциативното" се състои в това, че не се осъзнава връзката между причината за повишената тревога и следствието под формата на телесни проявления.Това, което днес е познато като "политическа коректност", съществува отдавна в психиатричната терминология. Негова жертва е и думата "хистерия". Но колкото повече се боим да я използваме, толкова по-малко осъзнаваме хистеричните си прояви. Психиатрите за нищо на света не произнасят тази дума, но тя се върна в устата на други лекари, които се сблъскаха с наплива към спешни отделения и лаборатории, и го отдадоха на "хистерията".
Фобиите
са от същата група на тревожните разстройства и имат сходни симптоми, но при тях е ясно кой обект предизвиква кризата. И както някои хора избягват да се качват в асансьор или на висок етаж, така и мнозинството започна да избягва брифингите на НОЩ, сводките за брой заразени и некролозите във Фейсбук. Пандемията доведе до разпространение на множество фобийни обекти и трудност за избягването им.Няма да влизаме в подробности за случаите на генерализирана тревожност и соматоформни разстройства. При всички тревожни разстройства имаме този порочен кръг - заплахите повишават тревожността, това води до телесни симптоми, страхове и бягство от различни ситуации и обекти. Телесните симптоми наподобяват болестта, от която ни е страх, а това в случая е Ковид-19.
С това не искаме да омаловажим значението на вирусното заболяване. За съжаление психичните проблеми се добавят към телесните, но обикновено не си отиват заедно с тях.
Увеличава се и хипохондрията, която се проявава не в тялото, а в мислите - убедени сме, че имаме тежка болест, четем и сравняваме, откриваме си симптоми, не вярваме на лекарите, че сме здрави, и търсим нови изследвания. Хипохондрията също влиза в порочен кръг с описаните по-горе невротични разстройства и всички те взаимно се усилват.
И все пак, правилно е да знаем повече, да се погрижим за лечението както на тялото, така и на душата, да се информираме, за да се лекуваме адекватно.
Следва продължение, в което ще потърсим отговори на въпросите:
- Ще полудеем ли в тази криза? Параноя и дезорганизация.
- А има ли депресия и посттравматично стресово разстройство?
- Наистина ли тези с обсесивно-компулсивно разстройство се подобриха (или защо Монк е доволен)?
- Кога и защо е необходимо да се обучават пациенти?