"Неврозите показват, от една страна, поразяващи и далеко разпростиращи се места на съответствие с такива големи социални институции като
изкуство, религия и философия. Но, от друга страна, те изглеждат тяхно изопачаване. Би могло да се твърди, че един случай на хистерия е карикатура
на дело на изкуството, че една натраплива невроза е карикатура на религия и че една параноидна самоизмама е карикатура на философска система. Отклонението
се разрешава в края на краищата чрез факта, че неврозите са социални структури. Те се стремят да извършат чрез частно средство това, което е осъществено
в обществото чрез колективните усилия. Ако анализираме инстинктите при работа с неврозите, откриваме, че определящо влияние в тях се упражнява от инстинктивни
сили от сексуален произход; съответните формации на културата, от друга страна, са базирани върху социални инстинкти, произхождащи от комбинацията на
егоистични и еротични елементи. Сексуалните потребности не са способни да обединяват хората по същия начин, както е при стремежите за самозапазване. Сексуалното
удовлетворение е по същество частно дело на всеки индивид.
Асоциалната природа на неврозите има своя генетичен произход в тяхната най-фундаментална цел, която е да се избяга от една неудовлетворяваща реалност в по-приятния
свят на фантазията. Реалния свят, който невротиците отбягват по този начин, е под властта на човешкото общество и на институциите, колективно създадени от него.
Отвръщайки се от реалността, в същото време човек се оттегля от обществото."