Коментар на седмицата
"Спокойствието лекува"
Разбира се, има частица истина в горното твърдение и всеки е убеден в това. Нашата задача тук ще бъде да
обясним защо това изречение може да бъде и капан, в който човек да се задържи под властта на своята тревожност,
вместо да изгради пълноценно живота си.
Най-широко разпространеният начин за "справяне" с тревожността е ... бягството. Например, ако някой има
агорафобия, си стои предимно вкъщи. Ако се изчервява или заеква пред публика, се
отказва от академична кариера. Ако му прилошава в градския транспорт, не отива на срещи с приятели, които живеят
далече. Ако има натрапливи мисли, че ще се зарази от нещо, си измива ръцете 17 пъти, за да е спокоен. Ако се тревожи,
че няма да си вземе изпита, не се явява. Ако разговорът за повишаване на заплатата би го напрегнал, се отказва изобщо
да повдигне въпроса.
Във всички тези случаи човек избира спокойствието. Но за лечение не може да става и дума - напротив,
всички тези избори са част от неврозата. Едно истинско лечение би довело до противоположен резултат. Когато "спокойствието"
отстъпи мястото на основната цел в живота, на това място могат да застанат много други цели. И човекът, който може да толерира
по-високо ниво на тревожност, обогатява живота си с възможности, които плашат мнозинството.
Кои са другите случаи, в които човек избира "спокойствието"? Когато посяга към алкохола, транквилизаторите, цигарите, шопинга,
телевизионните сериали, компютърните игри и всичко друго, което създава зависимост. Когато се конформира с околните, вместо да
отстоява позицията си. Когато вярва в прераждането, защото няма друг начин да приеме мисълта за смъртта. Когато изповядва "всеядна"
религия и признава за богове и Христос, и Дънов, и Буда и Мохамед... Сигурна съм, че читателят може да намери още примери в тази посока.
Но да погледнем на въпроса от още една гледна точка. Какво изпитва човекът, на когото всички казват да се успокои, а той не успява?
Освен, че може да има основателна причина да се тревожи, той остава неразбран от "съветниците" си и допълнително натоварен с вина, че не владее
някаква магия, която другите очевидно са усвоили. И не винаги си дава сметка, че лесните съвети помагат само при най-леките проблеми и най-леките болести.
И щом стигнахме до болестите, да споменем за многоборйните случаи, в които хората опитват да се лекуват със спокойствие, вместо с операция,
антибиотик или невролептик. Или по-добре - да не споменаваме за това. Нека си остане тайна, да го знаят само хората в болниците, които после
се опитват да оправят пораженията. Да не разваляме спокойствието на останалите.