Начало > Психични разстройства > Афективни разстройства > По склоновете на Биполярното афективно разстройство
Лични истории с коментар
По склоновете на биполярното афективно разстройство
Ако сами сте си поставили тази диагноза 😉, вземете предвид следното:
👉 Редуването на радост и тъга, на енергичност и умора, на самоувереност и спад в самочувствието е част от живота на всеки човек.
👉 Дали колебанията във Вашето настроение и самооценка са съответни на обстоятелствата, или прекрачват границата, отвъд която Ви чака психиатрична диагноза, може да прецени единствено квалифициран специалист след подробен разговор с Вас (понякога - и с близките Ви).
👉 В случай, че вече имате диагноза „БАР“, е добре да се ориентирате дали при Вас става дума за психотично или за невротично разстройство. В последните класификации това разграничение не е описано ясно. Състоянието, което преди се е наричало „манийно-депресивна психоза“ (а още по-рано - „циклофрения“), е много различно от леките форми на БАР, които преди това са попадали в групата на неврозите. В първия случай няма да се размине без хоспитализация и силни лекарства, във втория – ползването на психотерапия може да се окаже решаващо.
👉 Деби Фостър, героинята на това видео, е с манийно-депресивна психоза. И в същото време - работоспособна, с чувство за хумор, успешна учителка и лектор. С умение да направи изключително точни наблюдения и формулировки за състоянието си, на които ще обърна специално внимание или ще ползвам за основа на препоръки от мое име. Думите на Деби са цитирани с по-тъмен шрифт. Започваме с нейното изразително описание на биполярното разстройство:
👉 „Без да поиска съгласието ми, мозъкът ми навлиза в непоносимо дълъг епизод на опустошителна безжизненост или седмици на изключителна еуфория.“
Обърнете внимание, че болестта не иска съгласието на личността. Тя идва отвън (особено при психозата) и не е под контрола на Вашите намерения и воля. Следователно няма защо и да се чувствате виновни за състоянието си.
👉 „Депресията означава, че не мога да започна, а манията означава, че не мога да спра“ - синтезирано изразяване на основните отклонения в поведението при двата полюса на БАР.
👉 „Когато съм депресирана, мозъкът ми буквално е заседнал в желатин. Нямам достъп до нито една част от творческия си ум.“
Сигурно сте забелязали - в състояние на депресия „забравяме” всички добри идеи за интересни занимания, повишаване на настроението, отклоняване на вниманието от лошите мисли. Не можем да се сетим за силните си страни или за удоволствието от общуването. Затова - записвайте си добрите идеи и поглеждайте към тях, когато ви налегне депресията!
👉 „Наистина осъзнах, че само защото мозъкът ми отново се движи, не означава, че хората разбират какво излиза от него.“
Всички сме склонни да виждаме света от своята камбанария. Способността да се поставяш на мястото на другия се формира в ранното детство, но може да се доизгражда и тренира и в по-късна възраст. Това е един от ефектите на психотерапията. При психотичните разстройства това умение може да е много силно засегнато, а без неговото усвояване възстановяването е невъзможно. В случая, чрез собствения си пример Деби акцентира върху този важен въпрос.
👉 Манийните и депресивни състояния се описват като противоположни. Тук г-жа Фостър казва нещо друго: „те имат нещо общо ... животът в двете крайности е самотен, унизителен и изтощителен.” Това подкрепя психоаналитичното допускане, че манията е защита на психиката от подлежащата непоносима депресия. И обяснява защо рискът от самоубийство съществува и в двата полюса на БАР.
👉 „... да не говорим колко трудно ми беше да намеря нещо, което да облека след 7 години изваждане от строя.“
За съжаление, и болестта, и лечението оказват влияние върху теглото. Ако сте напълнели от лекарствата, ще трябва да отслабнете по обичайния труден начин - със здравословно хранене и двигателна активност. Спирането на медикаментите заради килограмите обикновено води до нов епизод на болестта и по-големи щети.
👉 Разбираемо е човек в депресия да си мисли, че много тежи на близките си и дори, че за тях ще е облекчение, ако го няма. Последното, разбира се, не е вярно. Но ако искате да направите нещо за семейството, не стоварвайте върху тях голямата тежест на мислите и преживяванията си. Има психотерапевти за тази цел. 😉
👉 Деби Фостър съветва „да идентифицирате своите шерпи – ангели на земята, които ни помагат да се изкачим от депресията и да слезем от манията“. (Шерпът е човек, който влиза в ролята на носач и водач на алпиниста при покоряването на висок връх. Биполярнотото разстройство често се изобразява като повърхност с височини и низини.) При психично разстройство, човек е различен от другите и самотен в това, което чувства и мисли, а често и реално остава сам. Потърсете хора, които могат да Ви подкрепят и подпомагат. Те трябва да са неутрални, да не Ви поставят оценки и да не дават съвети, които не можете да изпълните. Вслушайте се в идеите на Деби за такива хора (инструкторка по йога, фризьорка, психиатри, приятели, братовчеди) или намерете свои. Тук е акцентът на видеото - не е необходимо да се справяте сам/а с всички затруднения, предизвикани от болестта. Има кой да ви подаде ръка, търсете активно своите шерпи и им позволете да ви помогнат.
👉 Признайте си и потърсете съдействие, ако не се справяте с базови дейности - „имаме нужда от помощ за основите на живота – хранителни продукти, пране, поръчки, поща“.
👉 Грижата за външния вид е част от възстановяването. Депресираният човек може да мисли, че не заслужава грижите на фризьор, козметик, треньор и др., или че ще предизвика възмущението им заради степента, в която се е запуснал. Не се поддавайте на тези мисли, ползвайте услугите, които са ви необходими.
👉 Възползвайте се от хипоманията (лека степен на мания), за да действате по-енергично и уверено. Не е необходимо човек да е напълно здрав, за да свърши нещо полезно. Приливът на идеи, самочувствие и добро настроение може да ви донесе много, ако се научите да разпознавате границата, отвъд която става деструктивен. На шега или наистина, Деби допуска възможността да е била в мания, когато е кандидатствала за лектор в TED Talks (а за нас е добре, че го е направила).
👉 „Да запазиш работата си е много сложно... Толкова съм благодарна, че съм на място, което цени дарбите ми достатъчно, за да се справя с отсъствията ми.“
Ходенето на работа е последният етап от възстановяването. Ако не сте стигнали до него, поставяйте си по-малки задачки, за да влезете постепенно във форма. Ако имате работно място, може да се наложи да отсъствате заради криза или епизод на болестта. Стремете се това да е в краен случай, да ползвате психиатрична консултация или психотерапия в свободното си време, да не демонстрирате симптомите си на работното място. Напротив, показвайте умения и способности, които са полезни за работодателя и колегите, опитайте се да сте добри в занаята си и да се задържите благодарение на резултатите от упражняването му и на добрите отношения в екипа, а не на състрадание заради диагнозата Ви.
👉 За да не е всичко в розово, ще изразя и едно притеснение, свързано с реплика от видеото. Деби Фостър казва, че децата, с които работи, са „най-доброто лекарство“ за нея. Съветвам Ви обратното - не използвайте децата за лекарство. Това може да е прехвърляне на тежест върху тях, особено ако са собствените ви деца. Да, те носят радост и оптимизъм, но е необходимо повишено внимание за това какъв е техният досег с болестта ви.
👉 Към края на видеоклипа се обръща внимание на факта, че родителите са обременени с финансовите последици от диагнозата. Искам да призова родителите да мислят за това още от началото на психичното разстройство. При психозите има голям риск засегнатият да остане без професия, работа и доходи. Той/тя може да бъде свръхобгрижван (най-често от майката) или заплашван и притискан да работи (най-често от бащата). И двете дават еднакво лоши резултати. Неразделна част от лечението би трябвало да бъде и психосоциалната рехабилитация. Постепенно възстановяване на способността за учене и работа, в началото с малки задачки, в защитена среда, с отчитане на влиянието на симптомите.
👉 „Аз съм шерп по свой начин”, казва Деби Фостър. Наистина, не си представям възстановяването от БАР без сериозни усилия от страна на пациента. Ако не можете да направите едно или друго, започнете с пълна откровеност за мислите и преживяванията си в кабинета на специалиста. Отказът от всичко и оправдаването с болестта води до дълбоко потъване в нея, а всъщност има толкова много възможности за справяне и за пълноценен живот.