Есента носи депресия на всеки десети
Георги Караманев, в. "24 часа", 19 октомври 2007 г.
"Читателю, но аз обичам есента", казва Пушкин за своя любим сезон. И той, както и много други поети, предпочита именно времето, когато листата на дърветата падат, заради скритата меланхолия в нея. За много други хора обаче сезонът носи потиснатост, ранното стъмване разваля настроението, постоянните дъждове ги натъжават.
Есенната депресия е една от разновидностите на това често срещано психично разстройство, казва Елка Божкова, психолог в столичната Александровска болница. Установено е, че намаляването на слънчевата светлина влияе на психиката. Това явление не се среща близо до Екватора - до около 30 градуса северна и южна ширина. В Скандинавските страни страдат около 20% от хората. Както е и логично да бъде, ние сме по средата - в умерените ширини засегнатите са около 10%.
Никой не е застрахован срещу проблема. Депресията се разпознава по нарушения в съня, в апетита, лошо настроение, безпричинна тъга, мисли за безперспективност и отчаяние.
Понякога засегнатите усещат и телесни симптоми -
често многобройни изследвания на дадено оплакване не показват нищо и хората подценяват проблема с традиционното оправдание "Всичко идва от нерви". Тогава са склонни да обвиняват лекарите в некомпетентност, забравяйки за отражението на психичните конфликти в тялото.За депресията и тревожните разтройства, които преди това бяха наричани неврози, имат значение както психологическите, така и биологичните фактори. Депресията може да остане неразпозната не само при фантомни телесни заболявания, но и когато човек вижда катастрофално бъдещето, чувства много силно отчаяние, не може да намери изход, мисли си, че е сполетян от непоправима загуба, че не може да се справи финансово, когато това не е така. В някои случаи се появява недоволство от партньора или изобщо от начина на живот. Това, разбира се, не е свързано само със сезона, но тъй като през това време на годината зачестяват много такива оплаквания и много повече пациенти търсят психологическа помощ, сезонът също има значение.
За разлика от западните общества, в нашето психотерапията и психоанализата се възприемат като табу, казва Елка Божкова. А всъщност няма нищо по-полезно при проява на депресия от консултацията с психолог. "Всеки знае кое е полезно и може да помогне за лошото настроение, но
често не можем да спазваме собствените си решения
и изкуствено си създаваме пречки", смята специалистката. Според нейните наблюдения в западните общества, в които психоанализата е част от културата, хората са по-устойчиви и способни да решават проблемите си. Ние в Източна Европа сме по-склонни да обвиняваме другите, да виним обстоятелствата без да правим това, което зависи лично от нас, казва Елка Божкова. Чрез психоанализата човек се замисля за себе си и за това по какъв начин се разминава с истината.
Понякога се спори дали депресията е резултат от психични или от физиологични причини, като засиленото й проявление през късите есенни дни по-скоро подкрепя второто. Но още Зигмунд Фройд е казал, че не бива да се противопоставят тези две неща, тъй като имат еднакво голямо значение. Всъщност истината е, че се комбинират телесното предразположение и чисто психологическите фактори. Физиологическите причини не могат да обяснят всичко сами по себе си. Депресията е свързана с ниските нива на серотонин и повечето лекарства са насочени към решаването на тази част от проблема. Ако обаче нямаме идеи как да потърсим сами доброто си настроение, те не биха могли да бъдат достатъчни.
Доказано негативно е влиянието на късите дни, но причините за есенната депресия, както и за всички други психологически проблеми, са комплесни, коментира психоложката. За това е нужно да се изследват причините, да се потърси лечение, да се обърне внимание.
Не бива да смятаме състоянието за нормално,
нито като нещо неизбежно или такова, за което няма лечение.
Чисто психологически есента е свързана с предстоящата зима, със страховете за това как ще се справим, с мисли за разходите за парното например. Психолозите и психотерапевтите винаги разглеждат въпросите в тяхната взаимовръзка. Не може една отделна причина да се разглежда и чрез нея да се обяснява това, което се случва. Разбира се, всичко е индивидуално - има и хора, които са в по-добро настроение, когато вали дъжд, други предпочитат горещините.
В Скандинавските страни за лечение на есенната депресия се използва и облъчването с много силна светлина. У нас този метод не се прилага. Въпреки това всеки би могъл да компенсира влиянието на сезона, ако се реши и е достатъчно мотивиран. От леките форми на депресията могат да ни изкарат много неща, които всеки знае - като се храним природосъобразно, разхождаме се сред природата, излизаме с приятели. Въпреки това, възможно е да се получи неприятен омагьосан кръг – заради потиснатото настроение не излизаме навън с приятели, а самотата и изолацията ни потискат. Често оправданието ни е, че сме много заети, но всичко е въпрос на приоритети, смята психоложката - човек трябва да прецени дали собственото му здраве е сред тях. Когато проблемът се задълбочи, неизбежна става и намесата на психолог или психиатър. В най-тежките случаи депресията води до мисли и опити за самоубийство.
Има значение и храненето - балансираното меню помага и за депресията, както и за почти всички останали болести. "Няма човек, който да не знае, че зеленчуците, плодовете, физическата активност, когато не е прекалена, са полезни и обратното - алкохолът, преяждането, захарните изделия се отразяват зле", казва психоложката. Въпросът не е дали знаем, а какви са несъзнаваните причини да не можем да спазваме това. И тук вече идват защитните механизми - отричането, разсъжденията, че това не се отнася за мен, а за останалите или пък аз не мога, много ми е трудно, плодовете ми вредят - хората са много изобретателни, когато намират оправдания за това, което не правят.
Много от засегнатите са склонни да задържат в себе си депресивните преживявания, което само ги задълбочава. Други отричат, че имат такива, защото ги приемат за нещо срамно. Според Елка Божкова българските пациенти не са склонни да се доверят на психотерапевтите, защото смятат, че здравословните проблеми се решават чрез медикаменти, чрез самоконтрол («стягане», «спокойствие») или чрез неглижиране. Това обаче съвсем не е така с есенната депресия.
Есенно-зимният сезон се отразява зле и на пациентите с психични заболявания. Най-често се задълбочава състоянието на страдащите от разстройства, свързани с промяна на настроението. Те са голяма част, но не и всички.
Нормално е човек да се срещне и поговори с психолог понякога. Психотерапията е насочена към конкретен тип хора - тези, които са склонни да мислят, да търсят по-добри решения, да откриват начини за по-добро разбирателство с другите, за по-добро самочувствие, за успехи. Много е важно какво отношение има човек към ходенето на психотерапия. Не би могло да става профилактично и за всички.
Психотерапията е предназначена за хора, които общо взето се справят, мислят и все пак има нещо, което искат да променят. Чувстват дискомфорт или нещо друго, с което не биха искали повече да живеят. В много случаи има ефект и от едно посещение при психолог, но то е по-скоро като "плацебо"-ефекта. Еднократното посещение е кризисна интервенция за влизане в релсите, докато истинската дълбока психотерапия, която води до сериозни промени, е свързана с продължителност във времето.
Прочетете: