Откъс от книгата на Зигмунд Фройд "Тотем и табу"
стр. 135-137
"Аз възприех понятието “всемогъщество на мислите” от един високоинтелигентен мъж, който страдаше от натрапливи мисли и който, след като бе правилно подложен на психоаналитично третиране, стана способен да даде доказателство за своята работоспособност и здрав разум. Той “изковал” фразата като обяснение за всички странни и неестествени събития, които изглежда го преследвали, подобно на други, измъчвани от същата болест. Ако мислел за някого, щял със сигурност да срещне непосредствено след това същия човек, като че по магия. Ако внезапно попитал за здравето на някой познат, когото не е виждал дълго време, щял да чуе, че току-що е умрял, така както му се струвало, като че до него е дошло телепатично послание. Ако без всякакво реално, сериозно намерение, той изругавал някой непознат, можел да бъде сигурен, че човекът щял да умре скоро след това, така че пациентът щял да се чувства отговорен за смъртта му. В процеса на лечението той самият бе способен да ми каже как се предизвикала тази измамна видимост в най-голяма част от тези случаи и чрез какви хрумвания сам си е помогнал да засили своите собствени суеверни вярвания. Всички натрапливи невротици са суеверни по този начин, обикновено срещу здравия си разум.
При натрапливата невроза преживяването за всемогъщество на мислите е най-ясно видимо и последиците от този примитивен начин на мислене са най-скрити за съзнанието. Но не трябва да се заблуждаваме с предположението, че това е отличителна особеност на този частен вид невроза, защото аналитичното изследване разкрива същото и при другите неврози. При всички тях това, което определя формирането на симптомите, е реалността не на преживяното, а на измисленото. Невротиците живеят в отделен свят, където, както съм посочил другаде, единствено “невротичната валута” е законно платежно средство. С други думи, засяга ги само това, което мислят напрегнато и изобразяват емоционално, докато съответствието с външна реалност е без значение. Това, което хистерикът повтаря в своите пристъпи и фиксира чрез средствата на своите симптоми, са преживявания, които в тази форма стават само в неговото въображение – макар да е истина, че в края на краищата тези въображаеми преживявания се връщат към актуални събития или се базират на тях. Би било равнозначно на недоразумение да се припише невротичното чувство за вина поради реални злодеяния. Един натраплив невротик може да се гнети от чувство за вина, което би било характерно за масов убиец, докато фактически от своето детство нататък той е постъпвал с обкръжаващите го като най-деликатния и съвестен член на обществото."