Начало > Политика за психично здраве > Стратегията

относно

Проект на Стратегия за психично здраве на гражданите на република България 2020 - 2030 г.

с два прогнозни бюджета към нея, публикувани на сайта на Министерство на здравеопазването за обществено обсъждане до 01.11.20 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

приемането и изпълнението на Стратегия за психично здраве на гражданите на Република България е наложително и дори закъсняло. В аналитичната част на предложения проект изчерпателно и обосновано са изведени основните проблеми пред психичноздравната система в България, но с планнираните дейности и прогнозни бюджети за тях, съществена част от тях ще останат нерешени:

1. В проекта за Стратегия се казва, че „след изписването от психиатричния стационар пациентът няма регулация за насочване за проследяване, поддържаща терапия и каквито и да било психосоциални интервенции с оглед неговото обратно включване в общността.” Като очакван резултат е записано: „Разкрита мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в непрекъсната обратна връзка със психиатричните стационарни служби на територията на съответната община.“
   
   С предвидените дейности и бюджети това няма как да се случи, защото:
   
   
   1. Не се предвижда никакво улесняване на процедурата за създаване на дневни центрове; в момента те са крайно недостатъчни, а създаването на нови е силно възпрепятствано.
   
   
   2. Не се предвижда създаване на нови структури или места за психосоциална рехабилитация в София и другите области, извън посочените 7 за създаване на ЦПЗ.
   
   
2. Установено е, че „преобладаващата част от болничния контингент е с тежко протичаща шизофрения (повече от половината хоспитализирани болни).“ Въпреки това, не се предвижда психосоциална рехабилитация след първи епизод на шизофрения. Дневните центрове са за хора с увреждания, а между първия епизод и явяването на ТЕЛК минават години.


3. В проекта основателно е посочено, че „психологичните и психосоциалните методи и форми на въздействие при психични разстройства са поставени в периферията на вземането на решения и „има сериозен дисбаланс между отделните професионалисти – психиатри, социални работници, психолози, медицински сестри, санитари... На практика в системата доминират лекарите, като останалият персонал е недостатъчен.“
   
   Предложеният план поддържа това положение, тъй като:
   
   
   1. Не се предвижда разкриване на работни места за клинични психолози и социални работници.
   
   
   2. Не се взема предвид, че съществува специалност „Клинична психология”, включително такава специализация в Медицинските университети, която като форма на обучение, продължителност и стажове е съпоставима с лекарските специалности.
   
   
   3. Не се предвижда включването на психотерапията в извънболничната психиатрична помощ.
   
   
4. Установено е, че „има приблизително 1 психиатър на 15 хил. души население“, но се предлага връзката на болния с лекуващия психиатър да се поддържа „в терапевтични сесии до 6 месеца след овладяване на случая.“ Т.е., въпреки голямата натовареност на психиатрите и доминирането на лекари в системата, на тях се възлага допълнителна заетост с дейност, която е специфична за други професии (клиничен психолог, психотерапевт).


5. Установено е, че „най-често срещаните са тревожните и невротичните разстройства, зависимостите, депресиите, свързаните със стрес разстройства... голямата част от тези разстройства остават недиагностицирани и нелекувани.“ Но, освен при зависимостите, не са предложени дейности, които да решат този проблем. Ще се разкрият, пребазират и подобрят структури, които се занимават с тежките психични разстройства. Няма механизъм, по който клинични психолози и психотерапевти да се включат в лечението на честите психични разстройства (освен зависимостите).



6. Въпреки че се отчита „крайна необходимост от целенасочено координиране и конвергенция на всички политики и налични ресурси за постигане на подобрение на психичното здраве на населението“, не са привлечени психоаналитичните и психотерапевтични асоциации, част от европейски и международни такива, с висок стандарт за професионализъм и силно развита практика в България. Техните услуги и сега се прилагат широко, като се заплащат почти 100 % от джоба на пациента.

Така, въпреки безспорно положителните стъпки:

1. Искане за увеличаване на бюджета над срамните 2 % от отделяните за здравеопазване 5 % от БВП.
2. Пребазиране на психиатрични болници.
3. Разкриване на ЦПЗ.
4. Повишение на заплатите на работещите в системата.
5. Продължаващи анализи и обучения,

декларираната „приоритетна задача на Националната стратегия“ – „смяната на парадигмата в посока на комплексно биопсихосоциално и основано на човешките права вземане на решения” остава нерешена, а човешките права на хората с психични проблеми по смисъла на Конвенцията на ООН остават под въпрос.

Призовавам тези важни пропуски в предложената стратегия да бъдат отстранени, тъй като виждам риск психиатричната реформа за пореден път да не се случи и добрите намерения да останат само декларации.

София, 29.10.20 г.

С уважение: Елка Божкова

Снимки от психиатрична клиника в Париж, 2015 г.

горе