Начало > За специалисти > Библиотека > Съдбата на фантазма

Съдбата на фантазма


(теоретична част от експозето, направено на семинара на Espace Analytique и Българско психоаналитично пространство на 20 юни 2015 с участието на Пиер Мари и Селиа Ербин)

Фантазиите възникват в ранното детство и продължават през целия живот на човека. Те са свързани най-често с неудовлетворяващата действителност и целят да я коригират. „Щастливите хора никога не фантазират, а само недоволните“, казва Фройд в статията си „Писателят и фантазирането“1. Нещо повече, „субектът фантазира пропорционално на своето не-удовлетворение, но също и в някакъв смисъл с реактивната енергия към фрустрацията“2, обобщава Пол-Лоран Асун. Всеки, който се е отдавал на мечти, се вижда в тях преуспяващ, умен и красив, реализира грандиозни планове и печели с лекота любовта и възхищението на другия пол, или на точно определен негов представител.

Според едно от описанията на Лапланш и Понталис в техния Речник на психоанализата3, фантазмът е „разиграване на желанието“. Разиграване, което следва определен сценарий, и в което субектът е главното действащо лице. По думите на Фройд, фантазията има „егоистичен характер“4, а Пол-Лоран Асун допълва, че фантазмът на субекта „засяга само него, дори и неговият театър да е (пре)населен с други.“ И още: „Субектът се оказва въвлечен, повече или по-малко внезапно, в батерия от вътрешни образи, силно визуализирани, на които той изглежда че присъства като зрител.“5

В съвременния език на психоанализата, думата „фантазъм“ се използва със значение „несъзнавана фантазия“. Самият Фройд не е използвал две отделни думи и е смятал, че фантазиите имат характеристики, които ги причисляват както към системата на съзнаваното, така и на несъзнаваното. Той пише, че „те се доближават до съзнанието и остават неизопачени, докато са лишени от интензивен катексис, но се отхвърлят веднага щом преминат определена граница в катектирането.”6 Тяхната принадлежност към несъзнаваното се потвърждава от факта, че субектът не може да ги развива и обогатява свободно, а е по-скоро заложник на предварително зададен сценарий и на своето минало. Както казва проф. Асун, „фантазмът къса с идеята за въображение. Нищо не е по-малко „фантазьорско“ – в смисъла на случайно движение – от фантазмената дейност: тя се прилага върху един безмилостен реализъм на обекта.“7

Бихме могли да предположим, че от общия комплекс на фантазията се изтласква частта, свързана с неудовлетворението, а представите, свързани със запълването на липсите в реалността, по-лесно пробиват в съзнанието.

Какво е предназначението на фантазма? Ако предположим, че той ще се реализира в действителността, ще бъдем много далеч от истината. Точно обратното, според Пол-Лоран Асун„нещо важно във фантазма се съпротивлява на неговата реализация“8. Вместо това, фантазмите дават богат материал за симптомите, сънищата, творчеството и са важен залог в психоанализата. И преди всичко, основната им съдба е

Любовта

В резултат от развитието и преминаването през едиповата фаза, субектът е изградил своя фантазмен образ за търсения любовен обект. Когато постави на това място човек от реалността, „обичаният обект става буквално „фантазмоносец”“9. Ако субектът е силно потопен във фантазмите си, резултатът е незряла и нарцистична любов (или пълна невъзможност за намиране на обект, който покрива всички изисквания). Ето защо в края на анализата, когато човек е прекосил своя фантазъм, той става способен да обича – да обича другия, а не фантазма си.

До около третата си година детето не познава разликата между половете. Част от тази неяснота остава и по-нататък. За мъжете, жената си остава загадка; може би в по-малка степен, но обратното също е вярно. Като добавим факта, че опознавайки нов човек, го вкарваме в предварително изграден образ, проектираме, идеализираме, пренасяме или по друг начин бягаме от реалността, не е чудно, че отношенията с другия могат да носят много неяснота, тревога и вина. И докато другият може да е много различен и чужд, фантазмът е познат и в него субектът е в свои води. Затова фантазмът се явява посредник в отношенията. Според проф. Асун, „именно чрез оръжията на фантазма субектът се среща – по заобиколен път – с невъзможността на сексуалното отношение“ и по негова милост „практикува това невъзможно“.10

Следващата съдба на фантазма, това е

Симптомът

Това отчасти обяснява защо любовта (например при пренасяне) може да замени симптома, а и обратното – симптомът може да замени любовта – и двете са някакъв вид реализация на фантазма и резултат от неговото търсене. Фройд е изследвал фантазиите на своите пациенти, за да намери начин да ги освободи от симптомите им: „Съществува известна категория хора, които ... необходимостта е натоварила със задачата да разказват от какво страдат и какво им е приятно. Тези хора са невротиците; наред с другото, те трябва да изповядват фантазиите си пред лекаря, при когото отиват с надежда да се възстановят чрез психическо лечение.“11 Проф. Асун пише, че „фантазмът е едновременно филтър, дори „заглушител“ на травмата и това, чрез което тя се разиграва отново.“12 Освен със собствените, фантазмът може да е свързан и със симптомите на наследниците.

Връзката между симптома и фантазма се отнася за всички видове симптоми и всички структури. Пол-Лоран Асун определя „фантазмът за кастрация и свързаната с него тревожност” като „организатор на фобията“13. Цитирайки Фройд относно хистеричната атака: „неразбираема, поради факта, че довежда до изразяване на много фантазми по едно и също време, т.е. чрез сгъстяване”14, Асун добавя: “Множеството от тези фантазми образува ядрото на разнородната репрезентация, която трябва да можем да разложим, за да я чуем.”15 Фройд описва как фантазията на героя на Йенсен се превръща в натраплива мисъл: „фантазията му за съществуването и гибелта на девойката, наречена Градива, се засилва и се превръща в натраплива идея, която започва да влияе върху действията му.“16

Същото се отнася и за телесните симптоми, които показват, че „фантазмът установява физически синхрон между субекта на фантазма и аза от реалността“17. Да си припомним фалшивата бременност на Анна О., която кара Бройер да избяга. Интересна е хипотезата на Пол-Лоран Асун за световъртежа: „Световъртежът означава преместване на субекта спрямо обекта на фантазма“18; той се появява и когато „външната реалност идва да потвърди фантазма“. Тогава Азът и тялото се отдалечават, „като субектът се намира хванат в сандвич между две сцени, така че става дума за чувството на „дежа-вю“ или на обезпокоителна странност.“19

При перверзията и психозата, като че ли всичко е наяве: „при перверзните, фантазмите са „ясно съзнавани””, пише проф. Асун20, а във втория случай: „делирът съобщава на висок глас това, което фантазмът изрича мислено” и „Психотикът създава един фантазмен свят, но „външен”“21. И наистина, на всеки, който е работил с психотици, прави впечатление как симптоми с интимно съдържание се разгласяват спонтанно, без следа от срам или притеснение.

Освен в създаването, фантазмът има значителна роля и в поддържането на симптома: “основата на насладата от симптома, тази, която невротикът „защитава със зъби и нокти”, не е нищо друго, освен нейното фантазмено съдържание, което осигурява „ползата от болестта”, по-точно: „първичната полза” от симптома.”22

Знаем, че трупането на вещи може да бъде патологична проява, например при натраплива невроза или параноя. Проф. Асун предлага обяснение за ролята на фантазма в този симптом: „Фантазмът притежава своя обект само в качеството на чиста загуба. Затова и субектът държи на него като на зеницата на окото си, чрез въображаемо получаване обратно, което той прави възможно – както показва желанието на „колекционера“ и „Дълбоко в дъното на душата си, фантазиращият е колекционер. Да отбележим, че колекционерът не спира да откъсва обектите, да ги краде от Големия друг, с цел да ги трупа, чак до насладата от задръстването. Ползата от колекцията е да се забрави централната субективна празнина.“23

Следващата съдба на фантазма е

Сублимацията

Също както и нагонът, фантазмът може да достигне до сублимация в творчеството, работата и социалните отношения. В този случай връзката с реалността не се губи, фантазмът тласка субекта в определена посока, но пътят за връщане остава. Освен това егоистичната природа на фантазма се смекчава, той се представя по начин, който предизвиква съпричастност. Според Пол-Лоран Асун, „енергичен и ефикасен човек е този, който успява чрез работата да превърне фантазмите на желанието си в реалност.“24 Авторът признава също възможността религията да отвори „значителен сублимационен изход на фантазма за спасяването и изкуплението“.25

А по отношение на творческата дейност той пише: „артистът успява там, където невротикът, този друг ползвател на фантазма, се проваля, тъй като последният би пропаднал във фантазма, в който се е „усамотил“, там, където артистът „знае как да намери пътя за връщане и да стъпи отново здраво в реалността.“ Накратко, там, където невротикът рискува да вземе билет само за отиване, артистът си взема билет за връщане – с което подкрепя и извършва фантазма на своята публика!“26

Психоанализата

„Истинската оригиналност на своя фантазъм, субектът я практикува в любовта и се изправя срещу нея във и чрез анализата.”27 От една страна, фантазмът в най-голяма степен дава достъп до несъзнаваните желания на субекта. От друга страна, той го признава изключително трудно и изпитва силен срам и неудобство, „по правило по-скоро би признал всички свои престъпления, околкото да разкрие фантазиите си”, пише Фройд28.

Фантазмът е залогът, който анализантът дава, когато започва своята анализа. В нея се извършва „освобождаване от „надценяването на реалността“ и от „подценяването на фантазма“, но атакуването му в началото не се препоръчва. „Трябва да се започне с отпускане на кредит, възобновяване на „наивното доверие във фантазмите му“, ... едва в края на анализата с „изваждането на бял свят на фантазмите“ се отбелязва разликата.”29

Фантазмът се връща многократно в анализата, чрез метода на свободните асоциации и „свободната фантазия”30, и бива прекосен в нейния край.

Заключение

Фантазмът се проявява като „таен агент, спящ шпионин, който действа отдолу на реалността” и който има „скрита дейност и тайна мощ”31. Той не е направен, за да се реализира, и поддържа задоволяването да остава несъзнавано. Посредничи във връзките със сексуалното и с обекта. Пол-Лоран Асун го описва в очите на субекта така: „като отсъстващ, той поддържа желанието – това е да се вярва, че прави живота поносим; като присъстващ „директно“, в света, субектът не вярва в него, той прави крачка назад, накратко той отстъпва пред реализирането”32. И още: „няма никакъв достъп до обекта без посредничеството на фантазма: ето кое циментира модерния несъзнаван култ към обекта, през фантазменото посредничество.“

В крайни случаи, „Азът може да достигне до това да се чувства обсаден от своя фантазъм, за когото се оказва, че е придобил власт над него.“33






1 Фройд, З. Фантазии и сънища. Йенсен, В. Градива. София: Екслибрис, 1996, с. 112
2 Assoun P.-L. Leҫons psychanalytiques sur Le Fantasme. Paris : Economica, 2010, с. 12
3 Лапланш, Ж., Понталис, Ж.-Б. Речник на психоанализата. София: Колибри, 2009, с. 490;
4 Фройд, З. Фантазии и сънища. Йенсен, В. Градива. София: Екслибрис, 1996, с. 119
5 Assoun P.-L. Leҫons psychanalytiques sur Le Fantasme. Paris : Economica, 2010, с. 8
6 Фройд, З. Аз и То. София: Евразия, 1997, с. 36
7 Assoun P.-L. Leҫons psychanalytiques sur Le Fantasme. Paris : Economica, 2010, с. 94
8 пак там, с. 79
9 пак там, с. 78
10 пак там, с. 92
11 Фройд, З. Фантазии и сънища. Йенсен, В. Градива. София: Екслибрис, 1996, с. 112
12 Assoun P.-L. Leҫons psychanalytiques sur Le Fantasme. Paris : Economica, 2010, с. 17
13 пак там, с. 71
14 S. Freud, Généralités sur l’attaque hystérique, A, G.W.VII, 236
15 Assoun P.-L. Leҫons psychanalytiques sur Le Fantasme. Paris : Economica, 2010, с. 27
16 Фройд, З. Фантазии и сънища. Йенсен, В. Градива. София: Екслибрис, 1996, с. 19
17 Assoun P.-L. Leҫons psychanalytiques sur Le Fantasme. Paris : Economica, 2010, с. 71
18 пак там, с. 81
19 пак там, с. 97
20 пак там, с. 73
21 пак там, с. 77
22 пак там, с. 56
23 пак там, с. 91 и 96
24 пак там, с. 13
25 пак там, с. 85
26 пак там, с. 85
27 пак там, с. 29
28 Фройд, З. Фантазии и сънища. Йенсен, В. Градива. София: Екслибрис, 1996, с. 111
29 Assoun P.-L. Leҫons psychanalytiques sur Le Fantasme. Paris : Economica, 2010, с. 18
30 пак там, с. 97
31 пак там, с. 10
32 пак там, с. 97
33 пак там, с. 9