Може ли един психоаналитик да се политизира?


Защо не? – ще възкликне читателят, който е извадил късмета да е далеч от тази тема. Не може! – ще размахат пръст някои колеги и ще имат известно основание. Особено ако живеехме в нормална държава, в която „Закон“ се пише с главна буква, както в психоаналитичната теория на Жак Лакан.

Ще имат основание, защото психоаналитикът трябва да предложи свободно, абсолютно празно пространство на своя анализант. Свободно от каквито и да било религиозни и политически възгледи, без собствени болки и пристрастия. Да бъде непознат заради мястото, което заема. Да постави своята неутралност и отказ от влияние над всички други съображения. Защото анализантът е дошъл да бъде максимално откровен и да търси истината за себе си, а не да бъде въвлечен в чужда идеология или да започне да крие мислите си, заради въображаемия конфликт с аналитика.

А и, разбира се, защото психоаналитикът вечер работи най-много, а не ходи по партийни събрания.

От друга страна, който се е издигнал до нивото на анализант, вече не е толкова страхлив, послушен и лесно внушаем. Няма нужда от одобрение, за да си избере партия или църква. Няма нужда да следи аналитика си във всички негови публични проявления и да нагажда поведението си спрямо тях. Вече не чака спасител, а е запретнал ръкави да изгради живота, който иска за себе си и децата си. Започва да пише „Закон“ с все по-голямо „З“, с което все повече се отдалечава от лудостта, депресията и тревогата.

Но ние сме далече от там. Затова ще се политизираме.

Какъв Закон има предвид Лакан? Макар той самият да не дава лесни отговори, ние ще си позволим един опит за обяснение. Най-вече – забраната на инцеста. Но също и всеки друг закон, който трябва да важи и за най-силния, най-овластения в семейството. Никой да няма право на произвол. Ако няма Закон, има психоза. Не бързайте да го отричате. Колкото повече стаж трупам в психиатрията, толкова по-малко бързам да го отричам.

Какво общо има това с политиката? Сигурно нищо - всички знаем, че между властите в България няма инцест, няма конфликт на интереси. Никоя от тях няма произвол, всички се подчиняват на Закона. Никоя от тях не побърква обикновения човек, не му дава поводи за тревога и депресия. Нали? Да се чуди човек, защо се лекуваме, а не оздравяваме. И все сме най-нещастни.

Ще се политизирам, защото личната ми борба по горните въпроси е (почти) в задънена улица. И защото разпознах другите, които водят тази борба, погледната от техния ъгъл. Защото ми се ще да срещам повече хора, които знаят, че не е толкова страшно, че никой няма право на произвол над душите ни, че нашите мечти зависят от нас самите.

Нямаше да е оправдано, ако беше просто за тая партия или оная партия, за сините или червените, за тия маскари срещу ония маскари, за някакви "те", които ще ни оправят. Оправдано е, когато е за Закона срещу произвола, за здравето срещу лудостта, за надеждата срещу отчаянието.

Да, България!

Избори 2017 16/15

...