Героят на тази история, Валдо Бернаскони, беше предложен и подкрепен за присъждане на награда от свои последователи в България. Последваха дискусии и конфликти, от които става ясно, че фактите за дейността му не са известни в нашите среди. Въпреки естеството на професията ни - да изследваме и най-тежките симптоми, да понасяме всякакви разкрития, да разбираме защитните механизми и какво се крие зад тях, като че ли бягаме от тази информация и не искаме да знаем последствията от описаното. Но аз все пак ще попитам опонентите си:
Стара история ли е това?Ще коментирам несъответствията между разпространяваните в нашите среди защитни тези и цитираните тук публикации. Обръщам внимание върху това, че медиите са единодушни по основните въпроси, никой не твърди, например, че няма присъда от 6 и половина години, че тя не е за сексуално насилие, че няма осъдени съучастници и т.н.
Цитирам публикациите, които ми попаднаха първи. Има и други подобни източници. (При увеличаване на всяка картинка може да се види адреса, от който е взета, а в края на статията, в същия ред, има връзки към оригиналните текстове.)
Защитна теза №1: Бернаскони е осъден само въз основа на дневника на едно тежко болно момиче.
La Provincia di Como пише, че това е била защитната теза на обвиняемите след първото дело. Тя не е приета при произнасянето на окончателната присъда.Защитна теза №2: Осъден е за сексуален тормоз, а не за сексуално насилие.
Медиите използват думата "violenza", която означава "насилие", а не "molestia" или "harassment", които биха могли да се преведат като "тормоз".
Защитна теза №3: Юристите не разбират езика на психотерапевтите. Всеки от нас може да бъде осъден по този начин.
Вероятно всеки от нас може да бъде обвинен от някой пациент (не от десетки) и това да е свързано с психопатологията на последния. Но съдът изслушва двете страни и ако не разбира нещо, назначава експерти. Демонстративното рушене на закона, подмяната му със собственото задоволяване, е едно от определенията за перверзия.
Защитна теза №4: Бернаскони е постъпил етично, като се е отдръпнал от последователите си по време на делата, за да не ги въвлича.
Не, според "Тио" и останалите медии са разследвани и шестима от последователите му, а окончателна присъда получават също Pietro Billari и Isaac George.
Защитна теза №5: Методът е създаден от Вилхелм Райх, а не от Бернаскони. Личните проблеми на Бернаскони не засягат метода.
Несъмнено Райх е една от най-проблемните фигури в историята на психотерапията. В неговата личност и поведение се пресичат тежката психопатология и сблъсъкът със закона. Със своето изопачаване на теорията на Фройд за сексуалността, той на практика пропагандира перверзията и допринася за погрешното разбиране на психоанализата в обществото (напр. при представянето на книгата на Габриеле Куби на последния Панаир на книгата в НДК, 2019 г.)
Безобидно ли е да използваш трансгресията на един объркан човек (приключил дните си в затвора), за да построиш теорията си върху нея? Il Giorno артикулира съвсем ясно въпросите на Италианската прокуратура към метода и квалификацията на Бернаскони и сътрудниците му. В цялата история, така като е отразена от всички, в нито един момент не става дума за някакви злоупотреби или престъпления, които да са извън провежданата неорайхианска "терапия".
Защитна теза №6: Доволните пациенти и позитивните мнения доказват, че в крайна сметка Бернаскони е етичен човек, който дори заслужава награда.
Факт е, че Валдо Бернаскони има страстни последователи, защитници, фасцинирани от него хора (както всеки успешен гуру). Но какво доказва това? Ще цитирам проф. Г. Ончев по темата за Антисоциалната личност (Не твърдя нищо за личността на Бернаскони, твърдя само, че голяма група от умни и нормални хора могат да бъдат "омагьосани" от един психопат, въпреки очевидните данни за характера и злоупотребите му):
"...често е привлекателен и с успех сред жените... обикновено е "социабилен" и дори приятен за общуване; запознава се бързо и също така бързо използва,
измамва и зарязва, без намек за угризение... Той умее да играе, да предразполага другите и да ги спечелва с външен чар, само за да може да ги използва: за пари, услуги,
подслон, алиби или секс. Конфронтацията с измамата не предизвиква никакво съжаление." (Ончев, Г. Личностова абнормност в клиничната практика. София: Контекст, 2012, с. 71.)
Обяснение защо не всички пациенти потвърждават данните за злоупотреби, дава и Vice в своя подробен разказ.
В заключение.
Човешката психика е склонна да отрича злото. В дискурса на отричането виновен става този, който повдига въпросите. Очевидно Бернаскони е владеел и завещал на учениците си отличната пропорция между
съблазняване и заплахи, с която да печели на своя страна публиката, дори когато го заловят в извършване на престъпление. И да обърне обвиненията срещу тези, които
са го заловили.
Италианските власти и италианските медии са успели да надделеят над тази стратегия. Направих усилията за изработването на тази страница с надеждата, че и у нас
нормалността може да вземе връх.